Свободни ли сме днес, 176 години след рождението на Ботев

Свободни ли сме днес? Имайки толкова много в животите си, свободни ли сме? За размисъл върху тези въпроси ни остави д-р Ахавни Кеворкян, председател на Дружеството на писателите – Пловдив, която прочете слово по повод годишнината от рождението на поета и революционер Христо Ботев.

Честването се проведе по традиция в Цар Симеоновата градина пред паметника на възрожденеца. Обичайно събитието бе уважено от общественици, политици, спортисти, сред които футболният отбор „Ботев“ Пловдив, много граждани.

Слово за 176-тата годишнина от рождението на Христо Ботев на д-р Ахавни Кеворкян – председател на Дружество на писателите – Пловдив:

Уважаеми госпожи и господа,

Уважаеми съграждани !

Днес отбелязваме 176-та годишнина от рождението на Христо Ботев-гениален поет, блестящ публицист и вдъхновен революционер. Въпреки краткия си живот и автор само на 20 стихотворения, Христо Ботев се превръща в един от  най-ярките национални  символи на България, а поезията му дава облика на българската литература!

Чест е да съм днес тук, пред паметника на този величав българин, за да засвидетелствам своята почит, признателност и дълбоко уважение .

Застанала на това място, ниско пред високо вдигнато му чело и поглед устремен напред, аз се чувствам така малка, и толкова в началото на един дълъг и стръмен път нагоре, към него, към себе си и към корените си .

Защото скъпи съграждани, Ботев не умря на връх Вола, той самият стана връх към който ние да вървим  с децата си.

С поезията, която ни завеща, с идеите си, саможертвата, към която вървя съвсем съзнателно, той се сля с онзи светъл идеал, който възпя и в стиховете си

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира… “

Днес, обаче аз се питам ,,Свободни ли сме ?’’

Имайки толкова много в живота си, свободни ли сме ?

„Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят. “ казва Ботев

И после  в писмо до Тодор Пеев

В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“

Колко от родолюбието, силата на духа, волята и вярата на светлите личности от историята си носим в сърцата си ?

Ние,  малките хора, всеки един от нас, имаме ли куража и силата да вървим към върха, от който ни гледат Ботев, Левски, Караджата, водейки битка с обезличаването на подвига, въоръжени с безкомпромисната си вяра и отдаденост към род и Родина

За да я има България, каквато те я сънуваха-свободна и независима !

За да ни има и нас и децата ни, горди и достойни наследници на светлите хора.

Днес ще сведем глави пред Ботев, само за минута и само тук, в мълчание,  с гордост и възхита.

И никога след това с наведени глави !!

С гордо вдигнати глави и с поглед устремен напред, следвайки светлата  диря  на героите трябва да вървим по стръмния път за запазване на националната си идентичност, култура и традиции!

Поклон !